Да ли правителството трябва да задължи големите технологични компании да споделят своите алгоритми с регулаторите?

Не

Представете си свят, в който всеки препоръчан съдържание онлайн е снабдено с обяснение "защо се показва това". Би ли направило вашето онлайн преживяване по-надеждно или просто по-загадено?

Как бихте се чувствали, ако всеки вид съдържание, което виждате, беше решено от скрит рецептурен компютър, влияещ на това, което виждате и мислите всеки ден?

Представете си, че любимата ви онлайн платформа внезапно трябваше да сподели точно какво решава за това какво се появява във вашата емисия - това би ли ви накарало да им вярвате повече или по-малко и защо?

Какво се случва, когато цифровите пространства, които посещаваме всекидневно, знаят повече за нашите предпочитания, отколкото най-близките ни приятели?

Ако имахте възможността да промените начина, по който онлайн платформите решават какви новини или съдържание да ви показват, какво бихте променили и защо?

Помислете за време, когато се озовахте да попадате в дупка от видеоклипове или статии онлайн; смятате ли, че трябва да има регулации, които да предотвратят това, или това е въпрос на лична отговорност?

Как бихте променили онлайн поведението си, ако знаехте точно как и защо определени публикации ви бяха препоръчани?

Разгледайте баланса между правото на компанията да запази тайната на алгоритмите си и правото на публиката да знае как се използва техните данни; на коя страна сте и защо?

Трябва ли да има универсален стандарт за това как социалните медии използват алгоритми, за да се гарантира, че не манипулират емоциите или разпространяват dezinformatsiya?

Дали някога сте се почувствали измамени или неправилно влияни от съдържание, препоръчано на вас онлайн; как би променило знанието за това как се правят тези препоръки?